Българската  невропатология на 85 г.
С.Начев*

          За начало на българската невропатологична наука може да бъде посочена датата 07.06 1920 г. когато  А.Е. Янишевски е избран за професор в новосъздадения Медицински Факултет в  България и оглавява университетската неврологична клиника – 01.07.22 г. Като  професор по неврология и психиатрия в Одеса Янишевски разработва предимно научни теми в областта на психиатрията. След идването си в България той се посвещава на неврологията респ. на невропатологията (в смисъл на невроморфология), защото в руската литература невропатология означава клинична неврология (1).
          Проф. Алексей Е. Янишевски е роден на 12.04.1873 г. в гр. Казан. През 1903 г. придобива звание „Доктор на медицинските науки” от 1903 до 1910 г. е асистент в Университетската клиника по неврология и психиатрия в Одеса. В същата клиника от 1904 г. е частен доцент, а от 1916 г. професор. Създава  първата лаборатория по невропатология у нас, като я снабдява с микротом за изработване на големи срези (т.н.коронални срези) на мозъка. Някои от тези срези бяха запазени от проф. Божинов и демонстрирани на неговите забележителни лекции.
 Янишевски проучва подробно както клинично така и морфологично картината на пандемичния енцефалит, върлувал по време на Първата световна война.   В резултат на това публикува трудовете: „Към диагностиката на Encephalitis Lethargica (1924 г.) и „Encephalitis Lethargica. Сонный энцефалит по наблюдениям в Клининике нервных болезней Софийского университета” (1924/1925г.).В резултат на продължилите в следващите години клиникоморфологични изследвания Янишевски обособява нова форма енцефалит – „Ромбенцефалитът като проява на особен вид невротропен вирус” (1933). Написва и първия учебник по неврология.
          През 1936 г. проф.Янишевски умира злощастно, вследствие отравяне с гъби, заедно с цялото си семейство – оцелява единствено сина му – студент в Агрономическия факултет. Оставя след себе си школа (2).
          Д-р Никола Боев е „първият българин, който се посвещава изключително на невропатологията, този сравнително млад клон от нашата наука. В тази си дейност той е преодолявал много трудности, назадничеви тенденции и въобще изостаналостта на нашата наука и медицина” -  по думите на акад. Г.Узунов. (3)
          Проф. Никола Христов Боев е роден  на 25.06.1886 г. в гр. Котел. Завършил медицина в Монпелие  в 1912 г., където защитава дисертация на тема: „ Ролята на мозъчната кора в образуването на хореичните синдроми”.  Участва в Балканската война и работи в различни отделения на Александровска болница. От 1921 до 1923 г. работи като просектор  в Института (Катедрата) по обща патология и патологична анатомия в Медицинския факултет. От 1923 г. постъпва като асистент в Катедрата по неврология  и  психиатрия.  От 1931 г. е частен доцент по нервни болести и психиатрия.
          Клинико-морфологичните проучвания на Н.Боев върху мозъчните тумори му позволяват да напише две изключително ценни и може да се каже уникални монографии. – „Тумори на мозъка – Анатомопатологични, клинични и експериментално-патологични приноси” (София, печатница „Художник” – 1933) и „Хистолого-клинични съотношения при мозъчните тумори” – (печатница „Художник” – София – 1938 г.). Върху едни внушителен по обем материал, събиран в протежение на повече от 10 години (694 случая, от които 79 с хистологична диагноза), той разглежда хистологията и хистогенезата на туморите – диагноза, прогноза и еволюция в зависимост от хистологичния строеж и локализация.  Разработва експериментални модели и взема отношение по лечението на мозъчните тумори.  В тях той прави опит за класификация, търси корелация между клиничното проявление на тумора и неговата хистологична картина.  Владеейки отлично както класическите, така и някои специални методи (вкл.хистохимични за изследване  на липидите). – Боев постига резултати съизмерими с европейските и дори  световни публикации по тези въпроси. Проправя пътя за българската неврохирургия.(4)
          Умира в 1950 г. като едва 2 г. преди това е избран за хоноруван професор – малка отплата за неговия колосален труд като преподавател, учен – експериментатор и новатор, достоен клиницист. Само един пример: между 1936 и 1941 г. когато в една година (1936) умират и проф. Янишевски и доц. Н.Кръстников, Боев поема целия лекционен курс по неврология и психиатрия.
          Третият голям учен в областта на невропатологията у нас и с международна известност е доц. Ангел Йорданов Пенчев. Роден на 20.11.1894 г. във Велико Търново. Завършва медицина през 1921 г. в Берлин, където специализира обща  патология и патологоанатомия. От 1923 е асистент в Института по патология в Софийския медицински факултет. През 1930 г. е избран за редовен доцент по обща патология и патологоанатомия. От 1931 до 1938 г. специализира неврология, психиатрия и невропатология в Университета в Бреслау (Вроцлав), Хамбург и Мюнхен,  в Института по психиатрия  „Кайзер Вилхелм”.
          След завръщането си в България А. Пенчев започва работа като асистент в Катедрата по неврология  и психиатрия, където е хабилитиран като доцент, а от 1941-1944 е избран за Ръководител на Катедрата. След 9 септември 1944 г. е уволнен от новата власт в България. Емигрира и работи  последователно в Германия и САЩ, където е избран за професор. В продължение на 3 години работи към Военно медицинския институт по патология във Вашингтон. От 1958 г. до пенсионирането си през 1974 г. е ръководител на Изследователска лаборатория по токсични, хранителни и чернодробни заболявания към Центъра по съдебна медицина в Балтимор. Умира през м.август 1975 г. (5).     
          Научните разработки на А.Пенчев са предимно в областта на интоксикациите на нервната система  с телур и олово, secale cornutum  и др. (1934).  Особен интерес представлява модела, който той създава за изследване на Pb интоксикация при бозаещи животни. Този модел бе разработен по-късно от д-р А.Иванова, която получи изключително интересни и оригинални резултати (6).
          Своеобразен връх в научното творчество на този наш учен представлява написаната от него глава Интоксикации в 13 т. на Многотомното ръководство по Специална  Патологоанатомия и хистология. Мюнхен, 1958,  (7)
          За съжаление повечето от своите изследвания А.Пенчев прави в лаборатории  в Германия и САЩ. Така развитието на лабораторията по невропатология у нас изостава. Близо 20 г. българската невропатология се развива, но локализацията на лабораторията и досега не е известна, тъй като и самите клиники и отделения по неврология и психиатрия са пръснати в различни павилиони на Александровска болница.
          Едва в 1940 г. при построяване на новата сграда на невро-психиатричния блок, лабораторията  намира свое постоянно убежище. В началото тя дели общи помещения с клиничната лаборатория в южното крило до вратата към двора.  Клиничната лаборатория и сега се намира на същото място. По-късно невропатологичната лаборатория  се премества в две самостоятелни стаи в западното крило, където се намира и до днес. Отделена е и стая за експерименти с животни,  склад за съхранение на фиксирани във формалин музейни препарати – за всичко това голяма заслуга има новия ръководител на Катедрата по неврология и психиатрия доц. Георги Узунов.
Акад. Георги Стоянов Узунов  е роден на 11.10.1904 г. в с. Искрец, Софийско. Завършва гимназия в София, а през 1929 г.  Софийския медицински факултет. До 1931 г. работи като участъков лекар, а от същата година е асистент  и просектор в Катедрата по хистология и ембриология ръководена  от проф. Ас.Хаджиолов. От 1935 г. е асистент в Катедрата по неврология и психиатрия. През 1937 г. специализира психиатрия при Ернст Кречмер в Марбург - Германия. В 1945/46 г. е избран  последователно за хоноруван  и редовен доцент. В 1950 г. е извънреден, а в 1954 г. редовен професор. В  1952 г. е избран за член кореспондент, а в 1961 г. за академик. В БАН той ръководи секцията по неврология и психиатрия към Института по клинична и обществена медицина. Когато Института се разформирова той оглавява група по неврология  и психиатрия, а по-късно – Централна лаборатория по изучаване локализацията на мозъчните функции,  в последствие - Институт за изучаване на мозъка.
На Георги Узунов българската невропатологична наука дължи извънредно много. Той не само съдейства за териториалното разширение на лабораторията, но привлича в нея сътрудници, които развиват дейността й, издигат международния авторитет. Сашо Божинов, Тенчо Генчев, А.Иванова , И.Лолова са хората, които в следващите години 1946-1972 ще определят облика на българската невропатологична наука.
Научните трудове на Г.Узунов са белязани от неговите клинико-морфологични интереси в областта на болестите на екстрапирамидната система. Последователно излизат монографиите: Енцефалопатия постиктерика инфантум (съвм. с А. Пенчев) и „Към клиниката на екстрапирамидните заболявания в ранна детска възраст” (Год. СУ, Мед. Фак. 23, за 1943/1044, 1944, І-49). Изучава интоксикациите с атебрин, салварзан, СО, циклозерин, алкохол.
Проучванията (съвместно със С. Божинов, Ив.Георгиев и колектив на проф. Л. ван Богарт) върху  хиперкинетичният енцефалит в детска възраст позволяват да бъдат обединени съществуващите до този момент в литературата три нозологични единици: Паненцефалит на Pette H., G.Doring (1939). Инклузионен енцефалит на Dawson J.R (1933) и Склерозиращ левкоенцефалит на Bogaert L. van  (1945). Те наричат заболяването хиперкитентичен прогресиращ паненцефалит  (ХПП) (8), отговарящо  на Субакутен склерозиращ паненцефалит, предизвикан от вируса на морбили (Connolly J.H. and al. 1967).  Академик Узунов почина в 1971 г. и остави в наследство солидна школа. (9).    
Ръководител на лабораторията в 1946 г. става  д-р С. Божинов.
Проф. Сашо Николов Божинов е роден на 13.12.1914 г. в с. Хайредин (Врачанско). Завършва  ІІІ мъжка гимназия в София (1933) и Медицинския факултет (1939) с отличен успех  с докторат на тема „Върху ранната диагноза на множествената склероза”.  До 1942 г. е участъков лекар в с. Козарско. От 1942 до 1946 г. работи като асистент в Катедрата по патология в Медицински Факултет – София, а от 1946 г. е избран за асистент в Катедрата по неврология и психиатрия. В 1956 г. е доцент и ръководи самостоятелната катедра по неврология. От 1960 г. е професор.
 Невероятната работоспособност на С.Божинов му позволява да съчетава работата си на клиницист с изследователската (експериментална и диагностична) работа в лабораторията по невропатология. В спомените си неговата първа лаборантка Жулиета Христова споделя: „ до обяд се работеше в клиниката, визитация при болните, назначения, прегледи и приемане на нови болни, след обяд - в лабораторията. Гледане на биопсии, експерименти с животни”. И така много години.
    В запазени отчети за дейността на лабораторията в 1950 г. (предоставени ми от Б. Копринков) четем: състав на лабораторията – 1 лекар, 1 лаборантка, 1 – санитар – отговорени 133 биопсии с 879 препарата. Изследван е мозъка на 69 починали (секция) с подробно хистологично изследване. На 45 опитни животни с различни модели на интоксикации и други въздействия са направени хистологични изследвания. Следва и подробен отчет за научните теми, които се разработват в лабораторията: Mn отравяне и кръвно мозъчна бариера, отравяне с атебрин, интервални форми на отравяне с СО и т.н.   
Неуморната работа на С. Божинов дава резултат и в научно отношение (Над 230 публикации, сам и в колектив, на български, руски, френски, английски, полски, унгарски език, 23 монографии и учебници (Учебникът му по неврология за студенти претърпя 4 издания) и множество ръководства. Хабилитационният му труд върху салварзановата интоксикация - публикуван  като самостоятелна монография е цитиран  от А.Пенчев в многотомното ръководство по специална патология и хистопатология – гл. – Интоксикации. През 1971 г. бяха публикувани дългогодишните му изследвания върху острия паркинсонов енцефалит – една нова нозологична единица (10).  Сашо Божинов продължи традицията на Боев в изследванията на мозъчните тумори, като добави нови факти към тяхната хистопатология, използвайки ензимо хистохимични методи. Съвместните му публикации с А.Иванова и Ив.Лолова намериха място в най-престижни научни списания.(11).     
Сашо Божинов бе не само брилянтен диагностик (клиницист и морфолог) той имаше обаянието на изключителен преподавател – неговите лекции бяха незабравим спектакъл оставил следа в съзнанието на всички които са имали щастието да го слушат.
Характерът на С.Божинов привличаше хората,  които искаха да работят с него и за това той имаше много сътрудници не само у нас, но работеше с лекота с екипи от чужбина. Освен традиционните връзки с колегите от Румъния, проф. Ст. Драганеску, д-р Соринела и Йон Войнеско, д-р Аппел, той много години работи с колектива на проф. Лудо ван Богарт по проблема на Хиперкинетичния енцефалит у децата. През 1971 г. бе поканен да изнесе серия лекции по проблемите на енцефалитите в института  в  Антверпен.  Гости на колектива Узунов, Божинов, Георгиев са били проф. Снежневски и Шмит (от Русия) проф. Аксел (Турция), проф. Гарсен и проф. Ревзум (Франция).    
Неговият дневен работен режим беше забележителен и спазван неотложно. Ставаше рано и работеше в  малкия си кабинет в жилището на ул. Паренсов 29. От 7.30 ч. до  8 ч. преглеждаше пациенти в клиниката.След това ръководи 5 минутен рапорт на клиниката в Александровска болница. В 8.15 ч. – визитация, след това лекция  или консултации в други болници (Правителствена болница, МВР) и така всеки ден в продължение на много години (вкл. след пенсионирането си). Той не спря да преглежда болни до смъртта си – почина на 88 години през август 2002 г.
От 1961 г. до 1967 г. в лабораторията на Александровска болница работи д-р Т. Генчев, който до тогава е завеждал създадената от него лаборатория по невропатология в Института по неврология и психиатрия ІV км. 
Проф д-р Т.Генчев е роден на 25.11.1926 г. във Варна. От 1952-55 г. е клиничен ординатор по патология в ИСУЛ. От 1955-60 г. завежда Лаборатория по невропатология в Института по неврология  и психиатрия ІV км. От 1967 до 1991 г. завежда Лаборатория по невропатология в ИСУЛ (болница Царица Йоанна). От 1975 г. завежда Секцията по невроморфология, в която са обединени трите лаборатории: в Александровска болница, ИСУЛ  и ІV км. (болница Св.Наум) към Научния институт по неврология, психиатрия и неврохирургия на Медицинска академия. От 1965 г. е ст.н.с. от 1968 е доцент, от 1981 г. е професор.  Той участва в изграждането и утвърждаването на трите специализирани невроморфологични лаборатории, в които е работил.
Научната му работа е свързана с усъвършенстване методиката за големи срези на мозъка; изследване гликогена в нервната система -  норма и при експериментални въздействия (обект на двата му доктората 1965 и 1980) Миопатология и заболявания на периферните нерви с използване методика на разнищени влакна.
Проф. Генчев е почетен член на френското дружество по неврология.
В това кратко есе не могат да бъдат споменати всички, които са оставили своя следа и са работили в областта на невропатологията.
Изминат е дълъг път, който не винаги е бил лесен, имало е и подеми, и спадове, но българската невропатология е жива и днес, и надявам се  има  бъдеще.
 
ЛИТЕРАТУРА:
1. Георгиев Ив. Личен разговор, 2004 г. 
2. Килимов, Н.Ив. Записки по история на българската неврология (очерци за изтъкнати дейци), Ред. П.Шотеков , София, 2001, 
3. Узунов, Г.С. Доклад до Съвета на медицинския факултет от редовен доцент д-р Георги Узунов, директор на Университетската нервно-психиатрична клиника по избора на частен доцент д-р Никола Боев за хонорован професор при Катедрата по нервни и душевни болести., С., 10.12.1947 г.
4. Боев, Н., Тумор на гръбначния мозък – точно локализиран чрез Lipiodol., Българска клиника – Clinica bulgara., ред. Б.Берон, В.Моллов, кн.7, 1930-1931, год. ІІІ, 405-409.   
5. Константинов Н, Забележителен учен и изследовател, (110 г. от рождението на доц.д-р Ангел Пенчев) Форум Медикус, бр.23, 2004 г., 
6. Ivanova A. S.Nachev, T. Kirev, Neuropatholigic effect of lead: Experimental study, Exp. Med. Akad. Kiado Publ. Amsterdam 1972, 365-368
 
7. Pentschew, A Sofia , z. Z. Washington. Intoxicationen. Handbuch der speziellen Pathologischen Anatomie und Histologie. Hrgs. O.Lubarsch, F. Henke, R. Rossle. Dreizehnter Band: Nervensystem.Herausgegeben von W. Scholz. Munhen, Zweiter Teil. Springer  Verlag Berlin, s. 1907-2502.
8. Узунов, Г., С.Божинов, Ив.Георгиев, Хиперкинетичен прогресиращ паненцефалит, Изд. Мед. и физк., С., 1978, 159 стр. 
9. Апостолов, М., Учени и школи в българската медицина, В: Измерение на бълг.медицина, изд. Тангра, Тан.Нак.Ра ИК, С., 2001 , 214-253.
10. Bojinov S. Encephalitis with Acut Parkinsonian Syndrom and bilateral Inflammatory Necrosis of the Substantia nigra, J. Neurol. Sci. 1971, 12, 383-415.   
11. Bojinov S., Iv. Lolova, and A. Ivanova, A histochemical study of meningeomas, Acta neuropath. (Berl.) 1972, 20, 110-121.   

 

* Проф.д-р Севдалин Славов Начев, дмн – Ръководител на Лаборатория по невропатология при Университетската Александровска Болница и Катедра по съдебна медицина и деонтология.